Нормативните актове, с които се осъществява опазването на животинския свят в България, в мнозинството си са международни актове, приети от България и станали част от вътрешното законодателство и вътрешни закони, съобразени с международните. Основен документ на международното природозащитно право е Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие, приета от ООН (1992). В съответствие с конвенцията в България е изработена Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, приета от Министерския съвет през 1999 г. Изключително важно значение в Европейското законодателство имат други два документа: Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (1979), наричана накратко “Бернска конвенция”, и Директива 92/43 (1992) на Съвета на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (“Директива за хабитатите”). Специално за птиците е приета “Директива за птиците”; останалите групи животни и растения са защитени в списъците към Директивата за хабитатите. Конвенцията за съхранение на мигриращите видове диви животни /”Бонска конвенция - 1979 г./ има световен (не само европейски) обхват. В нея са определени три категории на статуса на мигриращите видове – благоприятен, неблагоприятен и застрашен. Тясно свързано с “Бонската конвенция” е Евро–азиатското споразумение за защита на мигриращите и водоплаващите птици (AEWA) (1979). Голямо значение за опазване на животинския свят има и “Конвенция за влажните зони с международно значение, особено хабитатите на водните птици” (1975), наричана “Рамсарска конвенция” (по наименованието на гр. Рамсар в Северен Иран, където е подписана). Законът за биологичното разнообразие (ЗБР), приет през 2002 г., урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Биологичното разнообразие е обявено за неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет на държавните и общинските органи и на гражданите. Регламентирано е създаването на Национална екологична мрежа, включваща защитени зони, защитени територии и буферни зони около тях. Приложение 2 съдържа списък на видовете, за чието опазване се изисква приоритетно съхранение на местообитанията им; видовете от резолюция № 6 (1998) на Берлинската конвенция са означени със специален знак. Приложение 3 е за видовете, обявени за строго защитени на територията на цялата страна; През 2006 г. (Държавен вестник, бр. 76) е обнародвана тарифа за обезщетяване при увреждане или унищожаване на защитени растителни и животински видове от Приложение 3 на закона. Много важно значение за опазване на животинския свят на България има и приетия през 1998 г. Закон за защитените територии и измененията към него от 1999, 2000, 2002 г.
Международни конвенции и документи
Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие
Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (1979) - “Бернска конвенция”
Директива 92/43 (1992) на Съвета на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (“Директива за хабитатите”)
ДИРЕКТИВА за съхранението на дивите птици
Червен списък на IUCN
Европейска стратегия за опазване на растенията
Конвенция за съхранение на мигриращите видове диви животни - “Бонска конвенция”
Евро–азиатското споразумение за защита на мигриращите и водоплаващите птици (AEWA)
Конвенция за влажните зони с международно значение, особено хабитатите на водните птици” - “Рамсарска конвенция”
Конвенция за достъпа до информация по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция)
Европейска конвенция за ландшафта
КОНВЕНЦИЯ за защита на озоновия слой (Виенска конвенция)
РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ на Обединените нации по изменение на климата
ПРОТОКОЛ от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата
Национални закони и стратегии Законът за биологичното разнообразие (ЗБР)
Закон за защитените територии
Закон да опазване на околната среда
Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие
|